На Дени.
Искам да опомням
себе си в теб.
Да дишаме заедно,
когато времето е притаило дъх
в скута на неизвестното.
Да бълнуваме заедно
живота, смъртта, любовта.
Да допра глава до сърцето ти.
Да чуя как ми подсказваш,
че живота, смъртта и любовта имат смисъл.
Дори когато сме самотни в паузите.
Дори когато нямаме какво да кажем.
Искам да повярвам в смисъла.
23 октомври 2005 г.
*
Искам да опомням
себе си в теб.
Да дишаме заедно,
когато времето
е притаило дъх
в скута на неизвестното.
Да бълнуваме заедно.
Да въздухоплаваме.
Впили устни.
Впили очи.
Впили мисли
един в друг.
Да допра глава
до гърдите ти.
Да се вслушам
и последвам ритъма
на сърцето ти.
Дори когато
сме самотни в паузите.
Дори когато
няма какво да си кажем.
Дори когато
около нас е пренаселено
с крещящи отсъствия.
Дори когато
около нас тържествува
морален хаос и тленна суета.
(втори вариант - 1 май 2013 г.)
--
