*
Не знам дали всичко е
загубено, но няма верен път - това ме навява на черногледство и бяс.
"Магистралите" в днешното безпътие ги строят други хора, наречени за
по-кратко от мен мутанти. Медийни и политически мутри приватизираха публичното
пространство, масовата култура възпроизвежда едни и същи митове за многократна
употреба, в които кълчотенето и вулгарността са по вкуса на поредното поколение.
Всеки се прозява пред компютъра си и никой нищо не предприема. Дори и
виртуалните крясъци не облекчават, нито отпушват парата. Не знам. Промяната е
просто една куха дума. Надеждата - също.
*
Напълно споделям мнението, че демокрацията е мъртва у
нас. Парализирани институции - парализирана демокрация. Лошо е това, че не
излизат интервюта, които все пак би трябвало предварително да са поискани от
съответен репортер, който съответно (задължително в България) е поискал
разрешение от съответен редактор или собственик на медия. Медийната несвобода е
тотална. Задушаваща. Това са медии на повикване, а не източници на обективна
информация, на анализи и качествени коментари, които да упътят и утешат
обществото, да го задържат будно, а не заспало.
*
Да подпишеш "смъртната присъда" на медийната
си маска, и то с усмивка на лице. Това наричам аз поведението на някои бг тв
водещи. Защото в престараването си да задържат вниманието на зрителите, да
възбудят интереса им, те не разбират каква власт всъщност има аудиторията,
въоръжена с дистанцинно вкъщи. И лошото е, че т.нар. тв звезди са безсетивни,
безочливи, хич не им пука.
*
Никой не мисли за
"здравословна" медийна среда, а колкото по-видими са медийните
вируси, толкова по-невидими стават. Тв водещи ни атакуват с плоски шеги и
клишета всекидневно, а профилактика няма. Излагат се пред хиляди зрители без
въобще да се свенят, че пресичат граници на благоприличие и самоуважение, че
"минават на червено" през информационните магистрали и че се държат
просташката.
*
Лигавенето и облъчването
с простащина от екрана вече е общоприето. Представлява нещо като секретен ключ
за подсъзнанието на зрителя, с който въпросните персони са си въобразили, че
могат да го отключат и превземат - само и само да имат висок рейтинг. Но не е
там работата. Нито да е задължително да се излъчват постоянно шахматни турнири
или оперни спектакли по телевизиите. Другаде е драмата. Проблемът е, че в
днешните времена на телевизионно и интернет зомбиране има хора, които са се
самоовластили с медийно време, позамогнали са се през годините, рутинирали са
се, направили са някакво име в публичната среда, а изведнъж най-безсрамнически
изтикват встрани интелигентността, залагайки на инфантилизъм и позьорство.
*
Прескачайки от канал на
канал попадам на готварското шоу по национална медия. И какво да видя?
Водещата, млада актриса, импровизира с голяма краставица в ръка (!)
"хитовото" парче на Мерилин Монро "Happy Birthday Mr.
Prezident". Това става в края на предаването, текат надписи. Тя имитира
Монро, пеейки изкусително. Очевидно продуцентите умишлено не са отрязали
откъса. Подценявайки аудиторията, но и водещата.
*
Днес, когато прикриваме
разпадането на националната ни идентичност с парадност и манифестации, с
медийни клишета за масова употреба, когато сме прекупвачи на митове и отровни
думи - честит ви празник. Целокупието се блещи и е безпомощно да отреагира. Мъртво обществено
мнение. Днес няма нужда да ни
заплашват с бухалки, защото мутантите на публичната сцена си имат медии. Днес
няма нужда да подменят фактите, защото те ги произвеждат, облъчват ни с
"техните" факти, налагат ни (не задължително силово)
"техните" правила, "техните" представи, "техните"
послания, "техните" ценности. Днес няма нужда да се
страхуваме, защото декорите и кукловодите на реалността ни са парализирали
съвестта ни тихомълком, постепенно, невидимо, кастрирали са стърчащата ни
някога свободна воля, програмирали са живота на нашите утрешни наследници,
умъртвили са общественото мнение в зародиш.
*
