БЛЪФАРИЯ

Да, така би трябвало да преименуваме страната ни. БЛЪФАРИЯ. Защото у нас непрекъснато се блъфира. Това изкуство е изведено до съвършенство. Блъфираме на работното си място. В междуличностните си взаимоотношения. В копнеенето. И в премълчаването също. Блъфираме по повод и без повод. Толкова силно сме се автопрограмирали в произвеждането на блъфове, толкова сме изкусни в удрянето по кокалчето на другарчето, че могат само да ни завидят по-умерените и по-благовъзпитани нации.

Блъфираме, че вярваме на политиците. Те блъфират, че вършат добрини в полза на обществото. Блъфират, че ни вярват. Блъфираме, че живеем сплотено и задружно, че сме народ с вековна история и традиции. Но като че най-традиционната ни ценност, най-устойчива във времето, е да сме изрядни отцепници и лъжеиграчи в измислените си битови каузи. Отцепници и от самите себе си дори.

Блъфираме, че живеем. Да, блъф до блъф, блъф до блъф - това е съжителството ни на територията, наречена условно България. Това не е живот, това не е държава. Това е куха метафора, неясна карикатура на помийна яма в историята на времето. Това тук не е общество, а сбирток от посърнали полуграждани и полуселяни. Родилно отделение за радиоактивни типажи. Но не и нация.

Блъфоман до блъфоман. Това представляваме като население, като обитатели на една малка територия земя. И сме толкова покварени, че ако някой въобще се размечтае да промени нещо в хода на тегавата ни историческа биография, то би трябвало да изнесе родилните отделения отвъд пределите на България. Да, майките би трябвало да раждат децата си навън, в други много по-нормални държави, за да ги спасят от... самите тях!.Със Закон за закрила на... бъдещето на България би трябвало да се забрани раждането на дете на територията на България.

Ордените "Стара планина" - първа, втора и т.н. степен, би трябвало веднага да се предадат на вторични суровини, за скрап. Защо ли? Защото създаването на живот в пределите на тази държава е полупрестъпно деяние срещу бъдещ човек. Родителите в този смисъл са полупрестъпници, едва ли не криминално проявени лица без помилване. Белязаните създават белязани...90% от семействата едва кретат. Абсолютно никакъв стимул, НИКАКЪВ СМИСЪЛ НЯМА СЪЗДАВАНЕТО НА ЖИВОТ В ТАЗИ СТРАНА на мутрите, псевдолидерите, псевдоелитите.

Няма смисъл да се работи в нито една сфера. Няма смисъл да се говори. Няма смисъл да се коментира. Няма смисъл да се вярва, да се надява човек. Всичко е тотално провалено и разпаднало се. И глобалните политически, икономически, социални и интернет световни процеси и моди рефлектират още по-разсипващо, по-смазващо. Въпрос на секунди е да изпаднеш в черногледство и това да се превърне в естествената ти нагласа към живота.

Би трябвало да се забранят и погребенията на територията на България. Със закон. Да, не си струва, не си заслужава да бъдеш погребан дори в тази държава. Тази страна не заслужава некролозите на хората, които са имали злощастието да се родят тук. Да,  некролозите трябва да бъдат пускани примерно единствено в интернет пространството, или отвъд пределите на страната.

Труповете трябва да бъдат погребвани в други страни, или да бъдат изгаряни и поставяни в урни далеч, на хиляди километри от тук. ТАЗИ ДЪРЖАВА с нейните диваци управленци, мутроводители и неконтролируема простащина НЕ ЗАСЛУЖАВА ТРУПОВЕТЕ СИ, бивши данъкоплатци.

Спирам до тук. Да не издавам повече вътрешното си безпокойство и меланхолията си. Съжалявам за черногледството през 21 век, но това диктува интуицията ми и е трудно да спра думите, когато мислите са крайно възпалени.

А на утрешните човеци бих издал известна доза умерен оптимизъм с думите:

Бъдете. Колкото ви стигат силите и мечтите.

--