...
По повод един репортаж, по-скоро телевизионен стих на Елин Рахнев, озаглавен "Кредитният човек", излъчен по БНТ. Личен коментар. Да, в Обединена Европа сме. Но все по-разединени като общност. С души на каишка, с мечти на каишка. И с няколко неусвоени еврофондови мечти. Тъжен стих на Елин, който провокира тъжни размисли. Тъжно време. А изкуството да тъгуваш става все по-неусвояемо. Но все по-лично, все по-лично...
...
Медиен плурализъм. Медиа-крация. Медийни гурута... Всекидневното поливане на корените на Злото и корените на Лъжата.
...
За правото да бъдеш забравен... Поезията е жива и през новговора на еврокомисарите! Защо казвам това ли? „Настоявам да се въведе правото да бъдеш забравен, което да позволи на хората да могат да откажат обработването и съхраняването на информация за тях самите”, коментира еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг по повод предложените промени в директивата за защита на личните данни, интервю за „Дневник”.
Изключително сложен казус. Никак нелесен за решаване. Дали в бъдеще ще имаме правото да бъде забравени, когато разпространяват факти и събития от живота ни, когато разпиляват биографиите ни във виртуалното пространство? Почти нерешима задача. Като че вече загубихме авторското право над образите си, над биографиите си. Всеки образ подлежи на дубликат, на ретиражиране, на рециклиране, на деформация и има риск да бъде инфектиран от информационни полепи и вируси.
...
Стрес-тестове за ядрени централи. А стрес-тестове срещу радиоактивни чалга персони и "хранилище" за "ядрените отпадъци" на чалга културата, промиваща мозъци години наред, има ли?
...
По повод кампания за пролетно почистване, подета от столична община и от национална медия... Според мен обаче трбички трябва да раздават не за отпадъците по улиците и междублоковите пространства, а в случай, че ни се повдигне от разпада на държавността.
...
Защо не се сбъдне най-сетне разпад на фасадността, търг или разпродажба за маскировъчните костюми на серия овластени публични тела, а все се налага да кърпим нормалността, да се въоръжаваме с оптимизъм и да се приютяваме в собствената си безутешност - уж всеки път като за последно. Защо?
...
Председателят на Комисията по култура и гражданско общество в Народното събрание дала за пример еротичните магазини, за да обясни, че не трябва траурните ни агенции да показват на витрините си ковчези и паметни плочи и да се стресират хората. При еротичните магазини не излагали продукцията си, а само имало табела с надпис, за да се знае какво се предлага в тях... Нов законопроект, обсъден с Асоциацията на траурните агенции, ще реши нормативно и този проблем. Няма какво да допълним като коментар - освен да аплодираме силно загрижеността на нашите депутати за психическото ни здраве!
Няма лошо. Нека да има изисквания. Да се мисли за психологическото състояние на гражданите. Но сравнението на трауарни агенции с еротичните магазини ми дойде в повече.
-
