"Пин код: Лукчета“ се нарича дебютната стихосбирка на Петър Петров, издание на „Факел“, която наскоро излезе на книжния пазар. Известен е с псевдонима си Петър Вортеп, като редактор на списание „Кръг“ и като автор на „теория за разглобяване на сръчността“.
Сред разпръснатите лукчета на приемиерата в Унгарския културен център, книгата бе представена от поетите Мирела Иванова и Румен Леонидов, а на фона на пиано-акомпанимента на Найден Йотов, авторът изнесе кратък рецитал със свои произведения. Въпреки че в съзнанието ми името на Петър Петров винаги се свързва с един негов литературен пърформанс, на който той, качен на магаре, чете стихове, премиерата на първата му книга протече твърде спокойно и традиционно за дебют на млад автор.
„Пин код: Лукчета“ е добър пример за насоките на издаваната в началото на 21 век българска поезия, но авторът сам признава, че има известно влечение към римите и на други популярни автори. Това е една нахъсана, навъсена, бъбриво-провокативна поезия, ако вляза в стилистиката на Петър Петров, своеобразен поп арт на съвременната култура. В стиховете му удобно се вместват популярни рекламни фрази, имена и думи на поп и поп фолк песни, медийни клишета и символи. Авторът си служи с абсурдни, противоречиви, неприемливи метафори, с натрупване на изрази, думи, със забързване или забавяне на ритъма, а потокът от думи и представи поставя читателя в позиция на защита, на хипноза, на омая. Подобно и на други двайсет-и-няколко-годишни поети, Петър Петров разчита на свободата на интерпретация, на свободно предложения и изграден смисъл, на липсата на смисъл или на разминаването в смисъла между автора и неговите читатели.
И макар че поставените в заглавието „лукчета“ да напомнят за нещо соц., за нещо безвъзвратно отминало (като детството например) или може би за сладко-кисела наслада, книгата е крайно съвременна. В нея са вербализирани темите на ежедневието с тяхната безперспективност, жестокост, фалшивост, еднообразие, на любовта и липсата на любов (към другите/другата, към себе си, липсата на себе си), на социума и случването/неслучването на общуването с неговата неадекватност, инфантилност, безапелативност.
Като цяло „Пин код: Лукчета“ е книга, която е трудно да бъде описана, осмислена, харесана, отхвърлена. Но адмирация заслужава фактът, че Петър Петров е потърсил свой модерен начин да представи чрез стандартите на поезията своята версия за емоционалната и материална действителност.
Рецензия на Мария Попова за стихосбирката ми "Пин код: Лукчета" - 2004 г.
...
...
