събота, 31 юли 2010 г.

Животът като недвижим имот (авторски текст, писан преди няколко години)



Животът като недвижим имот. Ипотека, замяна, дарение, продажба.

Пиер се учудваше истински на хладнокръвието на днешните брокери на недвижими имоти. Повечето от тях гледаха на апартаментите и къщите, които трябваше да продадат като на нещо чисто предметно. Парче пространство, което трябва да бъде продадено, или препродадено, на някого от някого. Те никога не мислеха за душите, които са обитавали, или все още обитават, тези хиляди домове.

Многобройните обяви във вестниците за продажби на имоти му се струваха като сделки с историите на всички тези хиляди души, които са обитавали домове. И не само обитавали, но и живели там, хранели са се там. Дишали са един въздух, споделяли са си милиони думи. Скътавали са спомени. Карали са се. Грижили са се един за друг. Обичали са се. Мълчали са заедно. Мечтали са заедно...

Всеки сам със своя приемно-предавателния протокол на живота си. Пред съответния нотариус, пред съответната институция и приемно-предавателен орган.

Битието като борса за имоти, борса на души...

При продажбата на стари жилища, трябва да се взема предвид и цената на душите, които са обитавали имота, утопично си мислеше Пиер.

И цената на душата трябва да влиза в цената на дома, не е ли така?