Чета едно интервю с големия театрален режисьор Крикор Азарян. Оставя те без дъх. Изкушава те да се замислиш. Да се взреш в хаоса и покварата на света. Може да е изгодно, може да е уютно, но човек не може без истината, казва Азарян. И още: Преходът от старото към новото, който преживяхме, предизвиква втурване на посредници, предимно посредствени хора. И още: Това е вечният бунт на чираците срещу майстора! Това го виждам като изключително силна тенденция в днешно време! С прости думи да кажа за какво става въпрос: има някакво предаване, по телевизията да речем, то е шоупрограма, това е работа за артисти, но не!, правят се някакви кастинги, слагат се някакви момчета, слагат си някакви момичета с по-хубави бюстове - защо са им артисти? Ето вижте - и ние го можем! Или, да речем, има конкурси, има награди за най-добър спектакъл, за най-добра актриса, за най-добър филм, и изведнъж - за най-хубаво дупе! Да! Защо не! Но изведнъж се оказва, че въпросното дупе има много повече спонсори, отколкото примерно наградата за най-добър поет или за най-добра постановка! И казват - какво толкова, та това също е изкуство! Ето - това е! Изместване на изкуството... Замислял ли си се по какво си приличат рекламите? Не? Обърни внимание! Дори когато говорят за дамски превръзки или за сладолед, или за лека кола, интонацията е любовно-обяснителна. (...) Или пък за запек! Драма! Гласът е кадифен! Да! И има винаги двусмислени реплики с високи послания - например "Откога чаках това чукане!" и прочие...
Да, важни прозрения на професор Крикор Азарян. Стига да имаше кой да го чуе, кой да се вслуша, в чий уши да откънтят думите му...
-
