Сам. Съм. Чета Емил-Мишел Чоран. Часове преди
настъпването на новата 2010 година. Неповторимо изживяване. Навън гърмят
празнични бомбички, фойрверки, ракети. Банално. От екрана на телевизора пропълзява
още по-гнусна баналност. Шоупредавания на запис. Скечове, хилежи, врякане,
чалга. Минути преди настъпването на новата година гледаш запис с речта на
безличен, бездарен и безлик президент. И ти прилошава. Сам. Съм. Насаме с Чоран. А навън продължава да е като на
война. Всъщност гърмят пиратки, но това са пиратките на баналността, които не
спират да бомбардират и упойват сетивата ни при подобни масови празници. Баналността е неизкоренима. Но потребна на
масовото. Самовъзпроизвеждаща се пошлост.
-
