Не става дума нито за операция „Пустинна буря”, нито за операция „Чисти ръце”. Това, което ме вълнува всяка сутрин, не, това, което ме тревожи всяка сутрин, мога да го нарека простичко операция „Стигни жив до детската градина”. Наскоро ни излезе късмет двете ни деца, които са близнаци, да се класират в едно от кварталните детски обединени заведения \ОДЗ\. Прекрасно, зарадвахме се, че сме имали шанс да бъдем класирани. Децата ни ще ходят на градина. Ще могат да добият представа още от малки за социалното стадо, да понаучат това-онова, да придобият социални навици. Но ставайки рано сутрин, когато навън обикновено е кучи студ, тръгването от вкъщи до ОДЗ-то, се оказа ужасяващо приключение.
Около нас сноват улични и безпризорни кучета. Нещо като неканени придружители. Премръзнали, гладни, настръхнали, лаещи. Детската ни градина не е кой знае колко далеч, но докато стигнем до нея по стъпките ни много често върви глутница освирепели псета (нека не ми се обиждат горките животинки!), които всеки миг могат да скочат и да те разкъсат за едното нищо. Така сутрешното ставане се превръща в кошмар не само за нас, родителите, но и за нашите деца. Не знам кой точно би трябвало да понесе отговорността за лутащите се като призраци бездомни кучета в квартала, но защо трябва, питам се, да се случи най-страшното - да изпохапят дете или родител, вместо да има адекватна реакция от страна на общината? Не стига, че чакаш твърде дълго да ти дойде реда, за да класират детето ти в детско заведение \нещо като едновремешното соц-чакане за апартамент, кола и т.н.\, ами и се налага да си закупиш примерно електрошокова палка \знам ли, това ми хрумва на първо време\, за да предотвратиш евентуален сблъсък с глутница изгладнели и премръзнали кучета рано сутрин. Защо? Толкова ли е сложно да се преодолее този квартален проблем, не разбирам?! Я се захващайте за работа, квартални органи! Докога ще търпим да живеем като в джунгла? Улиците миришат на изпражнения, а не на теменуги, а отгоре на всичко това – и отсъствието на властта и институциите ни се отразява като ни идва да се разлаем по-силно и от невинните животинки. Ако на вас ви е комфортно да киснете по цял ден зад някакви бюра, да бюрократничите, на нас, обикновените граждани, които искаме да съществуваме нормално в столицата на страна-членка на Европейския съюз, не ни е толкова комфортно. Това с ходенето до детска градина всеки ден си е нещо като влизане в компютърна игра. Но само дето там поне не се лее истинска, а виртуална кръв. И нали не си представяте, че живеем чак толкова виртуално, че да не си мръднете пръста и да решите колкото се може по-бързо проблема с множащите се улични кучета в София?
Около нас сноват улични и безпризорни кучета. Нещо като неканени придружители. Премръзнали, гладни, настръхнали, лаещи. Детската ни градина не е кой знае колко далеч, но докато стигнем до нея по стъпките ни много често върви глутница освирепели псета (нека не ми се обиждат горките животинки!), които всеки миг могат да скочат и да те разкъсат за едното нищо. Така сутрешното ставане се превръща в кошмар не само за нас, родителите, но и за нашите деца. Не знам кой точно би трябвало да понесе отговорността за лутащите се като призраци бездомни кучета в квартала, но защо трябва, питам се, да се случи най-страшното - да изпохапят дете или родител, вместо да има адекватна реакция от страна на общината? Не стига, че чакаш твърде дълго да ти дойде реда, за да класират детето ти в детско заведение \нещо като едновремешното соц-чакане за апартамент, кола и т.н.\, ами и се налага да си закупиш примерно електрошокова палка \знам ли, това ми хрумва на първо време\, за да предотвратиш евентуален сблъсък с глутница изгладнели и премръзнали кучета рано сутрин. Защо? Толкова ли е сложно да се преодолее този квартален проблем, не разбирам?! Я се захващайте за работа, квартални органи! Докога ще търпим да живеем като в джунгла? Улиците миришат на изпражнения, а не на теменуги, а отгоре на всичко това – и отсъствието на властта и институциите ни се отразява като ни идва да се разлаем по-силно и от невинните животинки. Ако на вас ви е комфортно да киснете по цял ден зад някакви бюра, да бюрократничите, на нас, обикновените граждани, които искаме да съществуваме нормално в столицата на страна-членка на Европейския съюз, не ни е толкова комфортно. Това с ходенето до детска градина всеки ден си е нещо като влизане в компютърна игра. Но само дето там поне не се лее истинска, а виртуална кръв. И нали не си представяте, че живеем чак толкова виртуално, че да не си мръднете пръста и да решите колкото се може по-бързо проблема с множащите се улични кучета в София?
...
