НОВИ АВТОРСКИ СТИХОТВОРЕНИЯ

НИЕ, СЛОЖНОСМЪРТНИТЕ

Разговорите
подменихме с докладни.

Не с просто,
а с въоръжено око погледнахме на света.

На всичкото отгоре
се и превъоръжихме.

Вперихме очи.
Вторачихме се.
Взряхме се.

Събитията очите ни избодоха.

Заживяхме билбордно,
барабанно, барбаронно.

Хипнотизирани в хоризонта.
С включени секундомери.

С олющени от улични псувни
каросерии.

Свити в луксозните си бункери.

Върнахме времето
с векове назад,
заковали погледи в пъпа си.

Опаковахме крясъците.
Разопаковахме тишините.

Не обезщетихме съзнанията си.
Но отчуждихме имотите си.

Банкоматни се оказаха биографиите ни.
Като банки източиха самотите ни.

Като движимо имущество
разпродадохме душите.

На недвижимото вдигнахме цените
до небето.

Паяци окупираха града,
за да ни санкционират –

запушвали сме били инфарктно
артериите в тялото на града.

Изкъртихме паветата,
за да дадем път
на асфалтовата мафия.

Погребални агенти
приватизираха
гробищните паркове –

метър по метър,
метър по метър.

Омаловажихме мащабите
на сърцеемкостта си -

милиметър по милиметър,
милиметър по милиметър.

Осмелихме страховете.
Изплашихме смелостите.

Смекчихме коравосърдечията.

Приспахме ветровете.
Раздухме джобните.

Разламтяхме се.
Разломотихме се.

Моловете
започнаха да растат като гъби.

Моловете –
паметниците на безупречното настояще.

Преправихме се
на сложносмъртни.

Осъмнахме,
облепени в залези.

Напълно неразпознаваеми.

Родени от ехото
на предсказуемото вдругиден.

...

*

Уморих се
от челните страници
на утрешните вестници,
от вчерашните копнежи
на онзиденшни хора,
и от обещанията с изтекъл срок на годност.

От смъртта за всекидневна употреба,
отглеждана като нежен бурен
в разградената медийна градина.

От реномето, рамката,
маскировъчните костюми.

От парада на аполитичните.
От радарите на властимащите
и властнямащите.

От благотворителните акции
и транзакции.

От едротемието
и игрите на дребно.

От отворените финали
и затворените пространства.

От етичните норми
и социалната реинтеграция.

От гоненето на норма
и гангрената на социалното тяло.

От апатичните, филантропите,
апаратчиците...

Уморих се,
уморих се от самата стратегия
по уморяване.


От зарибяването
и от опирането на ножа до кокала.

От оперираното чувството за хумор
и от бума на пластичната хирургия.

От свръхконсумацията
на консумативи.

Уморих се,
уморих се от битката
духовна и телесна
столица-провинция.

Уморих се,
това е.

...

ФИНАЛЕН АКОРД

Ще отплавам тихомълком
по тротоара с изпочупените плочки.

С цял репертоар
от болка, усет и предусет.

Лек, безлик,
бездумен и пропуснат.

Ще отплавам,
ще отплавам…

Тротоарен.

Завещал маршрута
на една сълза.



...