ИВАН ИВАНОВ:
НЯМАМЕ МОЩ
ЗА СВЕТОВНО КИНО
Когато седна да пиша роля за жена ми Петя Силянова, ми спира писалката
Срещата ми с актьора Иван Иванов е на колелото на последната спирка на трамваите в кв. "Иван Вазов". Помните го от филми като "Всичко е любов" (1979), "Лавина" (1981), "Комбина" (1982), "Мярка за неотклонение" (1983)… Преди няколко месеца БНТ излъчи документален филм за Иван Иванов, режисиран от неговия син Стефан Иванов, който току-що семестриално е завършил режисура. Лентата "Добре дошъл у дома" носи заглавието на една от предишните три книги на актьора. Последната, която излезе, се казва "Живот" и включва разкази, есета, стихове, притчи. Иван Иванов е развълнуван. Леко посърнал, отчужден, но приел и осъзнал Смисъла, онова вътрешно трептене на духа, което прозира само ако прочетете философските му текстове.
Как ви придумаха издателките на популярно женско списание да публикувате четвъртата си книга "Живот"?
- Стана случайно. Както в момента правим това интервю и разговарям с вас, така се стигна и до предложението от тяхна страна. А и се напатих от т.нар. големи издателства. За мен няма големи и малки. Важното е книгата да достигне до хората. Някой да я прочете.
- Имате ли наблюдение какъв е интересът към предишните ви книги?
- Не, нямам. Нито съм подписвал договори, нито съм питал колко от тях са продадени. Стана на приятелска основа. После ги търсиш по сто пъти да ти дадат нещо, но не дават. Затова приключих, не искам да се занимавам с тях...
- Разочарован сте, така ли?
- Малко е да се каже разочарование. Те могат да си издават милиарди заглавия, мен това не ме интересува. "Живот" излезе спонтанно, защото случих на коректно отношение. Казах си - защо да не направя още една книга. Сглобих я набързо-набързо.
- Не обичате май набиващите се на очи комерсиални заглавия. Как успяхте да не се разминете с вашата истина през годините?
- Радвам се, че текстовете ви харесват. Наистина пиша целенасочено, просто и ясно. Горе-долу какъвто е човекът, такова е и правенето му. И в киното съм такъв. Аз съм човек на простия, категоричен жест, който съдържа в себе си всичко.
- Има ли автобиографизъм във вашите текстове?
- Не, това си е чиста проба литература. Всичко е плод на моето въображение. Образите са събирателни.
- "Зимата лекува есента. Пролетта лекува зимата. Лятото лекува пролетта. Не записвай! А помни. И предай го…" Предпочитате простия, но дълбок изказ…
- Не съм съдник, харесвам жизнеността. А пък прозрението кога ще дойде… пробуждането… просветлението… Е, то е заложено у човека, все някога ще дойде, но човек и да греши, радвай му се.
- Не е ли най-трудно да се справим със собствените си бесове?
- Да, не е лесно да се справиш с бесовете си, да ги разбереш. Натам, натам трябва да бъде насочена енергията.
- В книгата са включени и рисунки?
- Не умея да рисувам, но си драскам едни такива мои настроения. Те са като това, което казвам в началото на книгата си: "Човек има силата, когато обича едно нещо, да се откаже от него, за да продължи нататък. Продължавам с живеенето. Това е моят път." Така е и когато пиша. Както ръката ми изписва словото, не спира, а продължава нататък с рисунката.
- Българските творци обикновено все нещо се тръшкат, страдат…
- Вярно е, цял живот страдат. И за какво страдате? Човек не бива да умира, страдайки. Подчертавам, животът ми не е живот на актьор. Аз просто съм различен. Отказал съм се не само от актьорското майсторство, отказал съм се дори от писането! Аз съм олицетворение на познание, но моята цел е Животът. Тъжно е, когато до последния си миг говориш само за Артиста, Писателя, Художника. Скучно занимание! Докато аз самият отдавна съм се превърнал във Всичкото.
- Пазите ли вътре в себе си ехото от онези култови киногерои, които сте изиграл?
- Вероятно да, на всичките. Те са били такива персонажи благодарение и на мен. Иначе ме знаят, че съм труден в процеса на работа. Седя със сценаристи, дописвам, правя-струвам. Затова може би казват, че съм капризен, някакъв шашкънин… Истината е, че другите винаги са се вслушвали в това, което съм предлагал.
- Разбрах, че сте написал моноспектакъл, какво стана с него?
- Нищо. Трудно се оказа да пишеш за любимия си човек. И с образите, които играя, е така. Нямам конкретна визия. Разпростирам се от начало до безкрай. Просто се потапям в разни си мои настроения. Иначе съм подхванал 10 пиеси, но доникъде не съм ги докарал. Не си ги харесвам. И то защото реших, че ще ги напиша за съпругата ми Петя Силянова (бел. ред. - с актрисата се женят още като завършват Театралната академия). Като седна да пиша за нея, ми спира писалката. Не става. Значи или трябва да измисля някакъв образ въобще на жената, нещо безгранично, или да се освободя от нейния конкретен плен. Когато си конкретно пленен, не се получава.
- Бихте ли се изкушил да застанете зад камерата някой ден, да режисирате?
- Не. По-скоро, ако хвана камера, няма да я насоча встрани от мен. Ще застана срещу нея и ще започна да приказвам. Това ще е работата ми. Нямам енергия да се занимавам с организация, с транспорт, с осветление. Цял живот съм прекарал в киното, то ми е ясно.
- Търсили ли са ви напоследък за някоя роля?
- Не.
- Някоя интересна постановка, която сте гледал скоро?
- Никъде не ходя. Ходя до село Оборище. Преди 22 години си купих къща там. Имам си приятели, хубаво ми е с тях. Живея и там, и тук. Но къщата е постоянно обитаема, не е от т.нар. сезонни вили.
- Ако ви срещне на улицата млад актьор и ви помоли за съвет как се прави "плънката" на образа, какво ще му отвърнете?
- Сложно е. Индивидуална работа. Жена ми Петя беше преподавател по художествено слово в НБУ. Тя умее да преподава, но аз не мога. Нямам метод. То си е друг вид работа. Не мога да давам и частни уроци. Докато тя го прави, безвъзмездно.
- На третия ден от старта на снимките на "Другият наш възможен живот" (2004), където си партнирате с Ваня Цветкова, умира поетът Христо Фотев. По сценарий тогава вашият герой е трябвало да се срещне с Фотев в Созопол. Прощавайте за сравнението, но вашето умълчаване, отбягване на светската суматоха по някакъв начин ми напомня за това на бургаския поет…
- Не съм безкраен оптимист. Имам си своята тъга, мъка, сънища и кошмари. Нормално е. Духът е мощен, но плътта е немощна.
- Какво ви е мнението за днешното кино?
- Трябва да имаш сетива. Киното е съвсем младо изкуство. Изисква се съвършена култура. Не читалищната дейност, която аз харесвам, разбира се, но чак да я пренесеш на световен екран… Нямаме мощ за световно кино. Няма знание. Аз съм роден кинаджия. Синът ми, който сега завърши режисура, предполагам, че няма да стъпи изобщо на българска снимачна площадка.
Стихове на Иван Иванов, из книгата "Живот" (издадена от сп. "Жената днес")
*
Сътворението се извършва сега.
Не търсете яйца.
Не дирете кокошки.
*
И… се слагаш в обувките - чистите
И… се пъхваш в ризата - бялата
И… погалваш с ръце сърцето си - топлото
И… му даваш кураж да върви, да тупти…
То си знае посоката.
*
Светът е свят. Красив. Безгрижен.
Пороят отминава. Дните нижат се - нека.
Представи си свят -
населен с хора.
И върви си.
снимки: Румен Добрев
Интервю за в-к "Монитор" (7 февруари 2009)
-
