Теодосий Спасов пръв започва да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика е в основата на авторските му пиеси. Неговият уникален стил на свирене - синтез между традиционен фолклор, джаз и класическа музика, му донесе прозвището "космическия кавалджия". Пише музика и за симфоничен оркестър и кавал. Свири с именити български и чужди музиканти, между които Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатоли Вапиров. Сп. "Нюзуик" го нареди сред най-талантливите музиканти от Източна Европа, отбелязвайки, че "Спасов създава нов музикален жанр." Зад гърба си има над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации и многобройни отличия и награди.
Джазменът:
НЕ СЪМ РЕВОЛЮЦИОНЕР, А ЕВОЛЮЦИОНЕР
НЕ СЪМ РЕВОЛЮЦИОНЕР, А ЕВОЛЮЦИОНЕР
- Разкажете за новия проект, който представяте в Чешкия културен център?
- Свиря с по-млади колеги музиканти. Милен Кукошаров, който е на клавишните, познавам от дете. Но трябваше да мине време, докато и аз остарея, и той остарее, за да намерим общ език. Това ни е първото свирене заедно. С барабаниста Наско Попов се знаем от доста време, още преди да замине да следва в Холандия. Имали сме няколко клубни участия. Беше ми направил силно впечатление. Представях си, че един ден ще работим заедно, а и самият той ми е споделял, че винаги е имал желание да опитаме. С басиста Ивайло Звездомиров се познаваме от русенските джаз срещи. Тъй че най-сетне дойде моментът, в който да направим съвместно програма.
- Какво свирите?
- Програмата е разнообразна. Изпълняваме композиции от началото на 80-те досега. Пиесата "Керванът" е на човека, който ме посвети в изкуството на кавала - учителя Дарин Бърнев. Свирим още "Селски танц", пиеса на Милчо Левиев. Още едно време я правехме с любимата ми група "Джаз линия". С тях започна това смесване на фолклор с джаз.
- Имате издадени над 20 албума. Радвате се на световно признание. Къде се крие тайната на успеха ви?
- Срещам се с различни поколения хора. Обменяме енергии. Постоянно се стремя да разнообразявам интересите на публиката, както и моите лични. Споделям различни музикални идеи. Виждам, че те оказват влияние сред подрастващите, което ме радва…
- Да, ваш последовател е нестандартният музикант и певец Я-Я. Той също свири на кавал, интересно рапира и импровизира с думите.
- Не е само Я-Я. Има и други... Но Я-Я разбра, че притежава тези качества, още през 90-те години. И тръгна по този път. Иначе в България наистина гъмжи от таланти.
- Натежава ли ви с годините популярността?
- За славата... Още като учех в музикалното училище в Котел, нашите възрастни учители ни възпитаваха да я приемаме като част от професията. Да не се сърдим на "малко" или на "много". Казваха ни, че славата не е разтегливо понятие. Народът като те хареса и ти каже "Ти си нашият човек, нашият любим музикант", това е достатъчно.
- Посветихте албума си "Вяра", излязъл през 2006 г., на Вера Кочовска. Направихте и благотворително турне, за да й помогнете. Защо?
- Бях впечатлен от нейния талант, който не е широко разпространен между хората. Това са непонятни неща. Човек се убеждава и вижда, че има и такива хора като Кочовска.
- Готвите ли нов албум?
- Да. Той вече е записан. До месец-два ще излезе на пазара. Отново работим с моите приятели Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, Петър Миланов, Георги Дончев. Албумът ще носи името "Мое българско небе". Посланието е, че земята я разкадроваха, направиха я с граници, разпродадоха я. Но… небето все още е трудно за обсебване. Не се знае къде свършва небето.
- Миналата година бяхте на една сцена с човека-глас Боби Макферин в зала 1 на НДК. Той направи революция с вокалното си джазиране, вие чувствате ли се на свой ред революционер с кавала?
- Не. Не съм революционер, аз съм еволюционер. Ако нещо се е получило с кавала, то е еволюиране. Революциите не ми харесват. Това означава да убиеш нещо, което е било преди теб - за да установиш някаква нова норма. Аз просто съм продължил делото, занаята на всички онези мои предци, майстори на музиката за кавал. Възпитал съм се и съм вдъхнал от техния талант.
- Ако трябва да се определите като природна стихия, коя ще е тя?
- Стихиите… са художествените средства на природата. Може да има грандиозен звук, който премазва като валяк. Но и деликатни пориви на въздуха, които дори не размърдват растенията. Допадат ми художествените средства на природата…
- Акомпанирахте на поетичното слово на Божана Апостолова по време на инициативата "Ноти и метафори" в зала "България". Защо цените вселената на стиховете?
- Поезията е един концентрат на човешки духовни открития. Няма нужда да четеш дълго. Да чакаш 120 страници художествена еквилибристика, за да достигнеш до прозрения. В поезията всяка строфа, особено при големите майстори, може да те прати в необятни места. Общувам отдавна с поета Борис Христов. Предстои да издадем още един албум. Там са мои записи с Биг бенда на БНР, правени от началото на 80-те, и по-нови пиеси с кавала. В него ще има едно стихотворение на Борис Христов.
в-к Монитор, 2009 г.
...
