В ЧАКАЛНЯТА НА РАЯ

РАВНОСМЕТКАЙДЖИЙСТВО


Не инвестирах достатъчно
в самотата си.


Не отписах интуицията,
която прекалено лежеше на съвестта ми.

Оголих всички фронтове.

Пуснах думите в разпродажба.

Посърнах
в скута на апатията.


Преписах на ръка
енциклопедичната си болка.

Отпуснах му края.
Теглих му чертата.

Сега дълбокомисля
в чакалнята на рая.



*

Какво ви кара да се опиянчвате,
скъпи събратя съпровинциалисти,

консумирайки медийни
концентрати без бандероли,

да губите почва под краката си,
самоконтрол,

да не сте концентрирани,
а приютени в произвол,

да се правите
на нахранимайковци и нахранитатковци,

с души юбиляри
без инициали.

Наистина ли
скъпи съпровинциалисти,
събезродници, съкооператори,
съкилийници, съкилъри на народното тяло,
сте готови да рапирате химна,

да корумпирате и узурпирате съдби,
да пикаете по посока на вятъра,
да гледате като препикано мушкато,
да псувате като каруцари.

Вие,
монополистите на нищетата,
арендаторите на духовни пустини,
европеистите с текезесарско потекло,
еуфористите фурнаджийски лопати.

Пука ли ви
за сърдечните клапи
и за скоротечната вечност
на тоталитарния капитализъм?




-