СТИХОВЕ

*

Това е то –
опитвам да дисциплинирам самотата си.

Носталгията ми по бъдещето е минирана с нежност –
една изтъркана от употреба дума.

Подобно покоряването на върховете, кроенето на планове, 
прескачането на редовете, бягането с препятствия.

Случваш ми се все по-кратка
и все по-мътна.

Случваш ми се.

Зейнала
като кратер


от интимност.




*


Ти спиш.

Сънуваш.
Дишаш равномерно.

Като новородено си.

Сънищата ти са
резерват за мечти.

Утайка чувственост.

Заговор.

Опит за правоговор
сред разгъмжали се гласове.

Сънувай, сънувай,
а аз ще те наблюдавам

отстрани -

многообещаващо
и плахо.



*


На децата ми


Докато сте още малки,
ще ви беля думите
една по една.

Ще изпълнявам
своя малък дълг
по белене на думи.

Докато един ден не пораснете,
и не пораснат думите ви, и не станете сръчни,
и не усвоите капризите им, и не усвоите себе си.

Един ден –
когато най-сетне станете
по-високи и от думите.



*


Докато се усетя,
ти си нахълтала в междуредията ми
така безцеремонно и безпрецедентно,
че не мога да си намеря мястото.

Направо не ме свърта.
Нахълтала си като самка.

Така диво си се разтършувала,
така нежно си ме претарашила,
че превъртам лентата.

Направо превъртам.

Превъртам,
превъртам,
превъртам…



...