Вместо да си прави
серия от селфита,
тя снимаше
пъстрите
есенни
листа,
гниещите
в короните
на дърветата
необрани плодове,
които на инат не падаха,
но с очи можеш да вкусиш,
за да осигуриш на сърцето
дори и временна прехрана,
влюбено улавяше в кадър картини,
рисувани от неизвестен художник,
които нямаше да попаднат на търг,
просто защото едва ли и някой
би се осмелил да им с
ложи
каквато и да било
начална цена,
имаше си
любими пътеки,
по които вървеше,
в гората сянката ѝ
си се чувстваше
като у дома си,
и ако не човек,
то поне пречупен
от силния вятър клон
все се намираше
да я попита
искрено:
"как си?"
-
