Преди малко си купих за левче
от кашон с книги втора ръка
сборник стихове на Багряна
от 1955 година, 440 стр.,
съвършен шрифт,
съвършено междуредие,
трепетни и топли метафори,
разлиствам неразлистваното
много, много отдавна
и миришещо на
изоставен
таван,
изданието
си има и разделител,
който така си е и останал
съвсем, съвсем в началото,
не ми се иска да повярвам,
че има книги, които никой
никога не е отварял
от половин век,
държа в ръка
Елисавета Багряна
пред Народния театър,
кучета разхождат стопаните си,
музиканти въртят едни и същи
изтъркани шлагери за наивни,
на тревата точно пред мен
седят момче и момиче,
пият бира и си лафят,
пушат марихуана,
наблизо
хора се редят
на опашка за сладолед
пред зелена ретро будка,
пред която някога хора
са си чакали реда
на опашка за
вестници,
една топка сладолед струва
повече от поезията на Багряна,
издание от 1955-а, в 4000 тираж,
неделя е, средата на есента,
двойки рекламират любовта,
та закъде е любовта
без реклама,
мисля си,
и си избирам
стихове на Багряна,
които да ти прочета
по залез слънце,
сгушени и гладни за безсмъртие...
