Изкуството е вземане в плен,
изкуството е жена, която
ме държи в плен,
не мога без нея,
тази, която ме
държи в плен,
пише в дневника си
Ян Фабр на 6 декември 1978,
в деня, в който съм се родил,
надникнах в изданието
в любима книжарница,
тези дни
ще си купя
тритомника,
но сега бързах
и снимах с айфона,
Ян Фабр казва на друго място,
че вярва в поетичния тероризъм,
в анархията на въображението,
в анархията на красотата
и анархията на любовта,
все едно ми е
чел мислите,
казах си,
днес просто нямам
какво повече да добавя,
освен да те прегърна скромно
с това най-обикновено изречение,
което се прави на стихотворение.
-
