Довършвам в теб
това стихотворение,
за да ти татуирам дъх.
За да се барикадирам
в тишината ти
отвътре.
За да има какво
да чете онзи след мен,
ако ненавижда поезия,
ако поезия ненавижда.
/Петър Петров/
-
...
- петър петров
- Роден съм на 6 декември 1978 г. в град Враца. Завършил съм специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил съм магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил съм телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор съм на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно" (2018), "Ще ти го кажа на ухо" (2019) и "Кръвопреливане" (2019), "Невменяем" (2020), "Стиходилър" (2020), "На забавен каданс" (2020). Носител съм на националната награда за поетичен дебют "Южна пролет" (2004). Създател на авторски песни. Баща на близнаци - момче и момиче.
