Някакъв никакъв премиер
на някаква никаква държава
не си подава оставката с дни
заради арогантна некадърност
и непоправима инфантилност.
Поне да вземе за пример
дървото, което има
достойнството
да окапе.
Есента
за пример
да му послужи.
Падащите листа
за едната чест са.
Или да гледа от мен.
Как аз мога да подавам оставка
всеки път, когато съм на колене
пред неподвластните ѝ мимики,
когато изпускам управлението
на погледа ѝ, на усмивките ѝ,
нишката на мисълта ѝ,
когато ми убягва...
Или когато съм
затънал в корупция
заради подкупващата ѝ
и безмилостна походка,
рекета на уханието ѝ
и заплахата от ехото
на изпусната от нея
случайна дума.
Какво толкова?
Дори и слънцето всяка вечер
си подава смирено оставката,
когато лица и улици се къпят,
обречени на романтика,
в цветовете на залеза.
