Изреченията буквално
се чупят под перото ми,
пише Кафка в дневника си,
а век и нещо по-късно аз
усещам как думите ми
потъват самонадеяно
в себе си,
докато копнея
да посея сенките им
в нейното шепнещо отсъствие,
докато опитвам навреме
да запуша устата ѝ
с месести устни,
малко преди
да изтърве
любимото
"не"...
-
