Влях се по тъмно в тихото на парка.
Минах покрай две самотни млади жени,
които чоплеха мълчаливо семки,
заслушани в монотонната
музика на фонтана.
В градината с розите,
там някъде зад стадиона.
Седнах на отдалечена пейка
и се загледах бавно нагоре,
в короната на дървото,
чиито клони бяха
надвиснали
уморено
над мен.
Заприлича ми
на гнездо, в което
сянката ми би приютила
бездомната ти гладна сянка.
Ако някой е способен да напише
по-добър стих за теб от мен
в 22.05 часа на 27 август
две хиляди и двайста,
нека се престраши
и се изправи
още сега
срещу
мен...
-
