СЛЪНЧОГЛЕДИТЕ СВИДЕТЕЛИ

Не че си нямам друга работа, но реших
да разпитам слънчогледите един по един
дали си минавала скоро по същата пътека,
по която вървя веднъж и си направи снимка.

Гледах да разпитам колкото може повече от тях,
докато не клюмнат глави в заслужен сън привечер.

Дадоха ми леко противоречива информация,
докато си водих подробни записки на място.

След като събрах и анализирах данни
от поне два напълно независими източника,
разбрах как ухаеш, какъв е гласа ти, как се смееш,
кога притихваш, какви са мимиките на лицето ти,
кои думи от речника ти се повтарят неволно,
какви са очите ти, косите ти крият ли тайни...

Стъмни се.

Забравих да се поинтересувам
кой те придружаваше по пътеката
под погледите на бдителната публика.

Не че е моя работа. Не че друга си нямам.

Оставих ти този стих под крайпътен камък,
ако пак решиш да минеш по този маршрут,
а от слънчогледите не остане и следа.

Поседни за малко. Дори да си с друг.
Прочети му го. На времето напук.

После станете. Прегърнете се.
Завъртете се спокойно в кръг.

Погледнете нагоре и вижте
как птиците ви подражават.

Късно е вече за проза.
Рано е още за отвъд.

Разлистете този свят само с дъх.
Отгледайте... срамежлива мимоза.

-