РЕЙТИНГ

Разхожда ми се с галоши
в калта на поляна от бурени.

Посред нощ. След дъждовна буря.
Сред ято самотничещи светулки.

Обречен на непознати миризми.
Изтръпнал от мисълта за нея...

Да, знам, че не е мъжкарско
думата светулки да излиза
от устата на представител
на силния пол по нашите
географски ширини.

Или мъж да пише стих
през две хиляди и двайста.

Това си е чисто отклонение,
бърз повод за освидетелстване.

А пък и мъж да чете днес поезия си е
дръзка проява на лошо възпитание,
дебелашка шега, евтина сензация,
откровена и нагла провокация,
заплаха за сигурността
на всяка популация.

В болничните заведения
вероятно в обозримо бъдеще
ще си има специални отделения
за узаконена евтаназия на мъже,
пишещи и четящи стихотворения.

И може би това време наближава,
след като цели стада от безличия,
едри и дребни търговци на морал,
кредитни роби и робовладелци,
високомерни празнодумковци,
виртуалничещи съкилийници,
се размножават със скорост
по-висока и от тази
на светлината...

Но все пак аз съм все още в ефир
и се чувствам длъжен да попитам.

Пука ли му въобще на някой
за душевния ни рейтинг?

-