петък, 10 юли 2020 г.

ВИЕНСКО КОЛЕЛО



Мутрите вън
от прокуратурата
и изпълнителната власт,
не на страха, казва по мегафона
българският президент, излязъл
сред протестиращо множество
срещу дискредитацията
на институцията му
и ненаигралото се
като сценарист
на прехода ни
самонадеяно,
затлъстяло
чудовище,
наречено
за кратко
бг мафия.

Снимам с айфон
лицата около мен,
правя няколко клипа.

Някои са с маски заради
коронавирусната епидемия,
но в очите им се чете надежда.

Повечето протестиращи са без.

Президентът отправя молба
към полицаите да оставят
свободно да се слее
с аплодиращите го
хора с различни
политически
пристрастия.

Няма маска.

Вирусът на страха и примирението
на хитрушковците и лаладжиите
е по-опасен от всеки друг,
мисля си аз, докато
държавният глава
минава край мен
и се здрависваме.

Изправен
пред дилемата
дали да съм мижитурка,
която се е пльоснала
да пече скъпоценна
кожа на плажа,
или лумпен -
избирам
второто.

По-малко срамно е.
И далеч по-достойно.

Сред протестиращите
забелязвам прегърбен дядо,
който върви и снима с телефон.

Не го изключва и за секунда.
Включва се с нас в шествието.

По прашните му обувки
бързо разпознавам
тайният репортер
на Историята.

Викове
"оставка"
удрят здраво
по сградата на
Министерския съвет,
после по Съдебната палата.

Случайно виждам едно момче
със слушалки в ушите и молив
да си рисува, застанал встрани.

Приближавам се любопитен.

Прави ескиз на части от
свещеното тяло на Съда.

Все едно събужда за нов живот
душата на истината и правосъдието.

Винаги съм предчувствал,
че Бъдещето е егоцентрично,
но за първи път ми е така близо,
по тениска и къси панталони е,
слуша си любимата музика
и сякаш не му пука за воя
на болнавото Настояще.

Протестната вълна се плиска
в бреговата охрана на парламента.

После се разлива към Орлов мост,
за да се остави в скута на нощта.

Настоящето е готово
да се озъби на
Миналото
и утре.

Морето
обича смело,
смелите обича,
и рано или късно
изхвърля честно
досадните му
отпадъци.

А докато мисълта
не ми е свършила все още
и не съм ти изпратил своя
обективен стихорепортаж,
нека в ролята на лумпен
и в прав текст ти кажа:

гледа ми се отвисоко,
прави ми се любов с теб,

на върха на Виенско колело.
 


















-