ТРЪПКАТА

Смехотворни, алчни отрепки,
овладели държавата ми,
отнемат тръпката
да ме има тук
някъде,

да се влюбвам дори
във фините прахови частици
на тази земя, през месец юни,
две хиляди и двайста година,

крещи ми се в ухото им,
с часове ми се крещи,

все виждаш тарикати,
но такова чудо не е било,

дубликати на дубликати на
дубликати на дубликатите,

тартори без рецептори,
меркантилни катили,

да не продължавам
с квалификациите,

отклонявам се
и рязко сменям темата,

защитават ми се правата
на устните ми върху устните ѝ,

води ми се статистика на сълзите ѝ,
нахлува ми се в личното ѝ пространство,

бих изневерил на принципите си,
ако гласът ѝ се самонастани в мен,

ако се оставя в мъдрата прегръдка
на остатъка на дните и нощите ѝ,

бих подал сигнал срещу всеки,
който си позволи да не я поздрави
и я подмине просто така на улицата...