СЪБОТЕН САБОТАЖ

Има съботи, в които
ми се саботира
работата на
времето.

Руините,
в които мечтае
да ме превърне
с леката си ръка,
само с намигване.

За има-няма час-два.

Времето, което си умира
да ме скара с всеки насрещен,
а после дълго да ме сдобрява.

В такива съботи ми се ще
да я измъкна от семейния арест,
да седнем на непознат тротоар
и да си подаваме в устата
хрупкав чипс от думи
с все още неизтекъл
срок на годност...

-