ПО ПОГРЕШКА

Зъботехник си поръча
моя книга тези дни,
за негова близка.

Помоли ме
да я надпиша.

Нямаше търпение
и се отби с колата си
до квартала ми,
за да я вземе
лично.

И аз пиша,
каза ми той,
понякога снимам
документални филми.

Съвсем добронамерен човек,
имаше татуировка на едната ръка.

Тъкмо му подадох стихосбирката,
когато ми звънна телефона
и жена с любезен глас
ме попита дали
съм имал час.

За правене на мост,
уточни ми учтиво тя.

Миналата година се наложи
да ми вадят корен на счупен зъб
и посетих кабинета им по спешност.

Бяха записали координатите ми,
но сега по погрешка ми звъняха.

Зъботехникът нямаше
нищо общо с тях...

Странни хватки на времето,
замислих се малко след това.

Невидимите паяжини,
в които попадаме,
без наше лично
позволение.

Бях забравил и за отсъствието
на горен зъб в устната ми кухина
и че от година вече дъвча храна
предимно на другата страна.

Понякога
така забравяме
и за отсъствието на
най-близките от близките ни,
замислих се малко след това.

И нас понякога така забравят ни...

Но не е ли поезията тази,
която знае номерата ни
и неочаквано звъни ни,
за да ни напомни
за записан час
за правене
на мост?

Понякога поезията избързва
празнотата в нас да запълни.

И се прави, че е по погрешка,
и се прави, че е по погрешка.

-