ГЛОБА

Седя на пейка в градинка
при засилени мерки
за дистанция
по време на
вирус.

Отпивам
спокойно от
дългото кафе.

Рискува ми се да ме глобят солено,
но завиждам на ухажващите се
невъзпитано пред мен гълъби
в размножителен период,
на буболечките, тревите
и цъфналите дървета,
които пролетното
слънце гали
честно.

Добър ден,
казва ми жена
в полицейска униформа,
която се появява от нищото.

Стихове ли пишете? Романтични?
Коя е музата? Трите ѝ имена?
ЕГН? Адрес по лична карта?

Предайте ѝ, че трябва
да плати глоба
до 1000 лева
или я грози
седмица
затвор.

Няма право да се разхожда
из мислите ви без разрешително.

Да ви вдъхновява така хладнокръвно.

А и поезията много често се предава
много по-бързо и от вирус.

Нанася на обществото
непоправими вреди.

Изтрийте още сега
това стихотворение.

Извинете, но Вие сте музата,
Вие се самонастанихте в ума ми,
докато го пишех най-спонтанно,
направих аз самопризнание...




-