ЛУТАНЕ

Да можех да заговоря косите ти с пръсти.

Да подосаждам с устни на устните ти уединени.
По цялата им дължина  да ти подосаждам.

Да попивам смело страха по кожата ти.
Като че ли знам как се попива...

Да имах внуци с теб,
правнуци да имах.

Да не се бях
залутал
в този
стих.

Да извършвах поне някаква
обществено полезна дейност.

Вместо да се правя, че
знам как се пише
поезия...

/Петър Петров/


-