ДОКАТО СЛУШАМ ГРЕГЪРИ ПОРТЪР

Внезапни снежинки се блъскат
самотни в косите и лицето ми,
малко след девет вечерта,
на трийсет и първи март
две хиляди и двайста,
докато отивам
да купя хляб,
но магазина
е затворен,

прибирам се и си пускам
великолепното изпълнение
на песента "Заведи ме в алеята"
на феноменалния Грегъри Портър,

докато върви следващото парче
"Влюбвам се твърде лесно",
усещам, че снежинките
все още са по лицето
и косите ми, за да
ми докажат, че

времето понякога тече
по различен от обичайния начин,
а отчаянието няма запазено място там,
където джазът говори вместо мен и нея,

извън бърборилнята на бърбовковците,
извън бърборилнята на бърборковците,
извън бърборилнята на бърборковците.

-