ИЗВЪНРЕДЕН БРИФИНГ

Гледам в неделя следобед
извънреден брифинг на сърдит премиер,
който очевидно има навременна нужда
от наистина компетентен психолог,
но никой не смее да му каже,
да му намекне не смее,

срамувам се
от показното бездарие
и яростното мятане на думи,

от хаотичното назидание се срамувам,

от отчайващата безпомощност на
човешко създание, захапало
здраво кокала на властта
и размахало като
уморен силовак
словесната
бухалка
срещу

теб и мен, него, нея,

срамувам се, че съм свидетел
на нечие политическо безсрамие
и ми се налага да пиша
едно такова никакво
стихотворение,

вместо да чуя с ушите си
последната капка достойнство:

"още днес си подавам оставката,
прощавайте, но не ми е по силите
да се справя с настоящата ситуация",

вместо в неделя следобед да пиша стих
за ведрата песен на птиците въпреки коронавируса,
и просто да прегърна с поезия от разстояние

теб

и него,

нея,

аз пиша едно такова никакво...

-