ЖИВОТЪТ НА ДУМИТЕ

Има дни, в които
се страхувам
истинската
за думите.

И думите
страхуват се
да не ги изоставят.

Да излязат навън се страхуват,
а да не са им потребни на другите.

На другите друго да им е потребно,
ако положението е извънредно.

Да им е забранено да излизат,
ако под карантина са думите,
на моментната обстановка
ако това е картината.

В такива дни
треперя отвътре
за да опазя живота им,
както и те живота са ми пазили,
когато нещо ме стиска за гърлото.

Към два и половина през нощта,
на 15 март 2020 година, когато
коронавирус гони сънищата и
прегръща зловещо планетата,
отваря ми се широко
прозореца, за да
изкрещя:

спасете живота на думите,
на думите живота спасете.

-