ИЗГУБЕНИ В КОСИТЕ МИ

Тази нощ съседите не се чукаха
все едно правят неотложен
ремонт на телата си
в рамките на
пет минути.

Секундите им взаимност
са като снежинките, които
се блъскат в прозорците ни
към края на февруари 2020,
и чезнат като самотни
и скучни метафори
на бездарен поет.

А аз си чета по малко
от новите стихове на Песоа,
за да се науча как да се отуча
да забравя плахите ѝ пръсти,
изгубени в косите ми...




-