ЗАЛОЖНИК

Вече пет минути съм заложник.
Не мога да си отпия от кафето.

Цигареният дим гали
миловидното ѝ лице.

Меките ѝ устни
засмукват
умело.

Димът излиза
без да се срамува
от нежните ѝ ноздри.

И как само гаси цигарата си...
Всичко живо се е вторачило в нея.

Дори и капките дъжд бързат
да докоснат кожата ѝ.

Вятърът нетърпеливо ухажва косите ѝ.

Студеното кафе ме очаква,
но не ми се губи нито стотна.

Длъжен съм да наблюдавам
как косите ѝ цъфтят,
цъфтят, цъфтят

на забавен каданс...


-