САМО АКО ЗНАЕТЕ

Само ако знаете как ми се иска
след малко да си изпусна спирката
и да сляза не на следващата,
не на по-следващата, а на
още по-следващата.

Само ако знаете
как ми се иска да си сглобя
най-после новата маса вкъщи,
която вече втори ден си стои
нерозапакована в кашона.

Да си преподредя книгите,
които трупам с години,
като непрочетени
все още приятели.

Само ако знаете
как ми се иска хора
по улиците да си говорят
в стихове на Фернандо Песоа,
да дишат секундите като песоанци.

Какви ми ги мъти главата ми
и как не ми се дава акъл
за каквото и да било,
на когото и да е.

Само ако знаете главата ми
какви мъгли саморисува,
и как се срамувам от
всеки ден без
написан от
ръката ми
жив стих.

Само ако знаете
онези ученици ей там
как хвърлят гнили ябълки
по преминаващите коли,
и се хилят, за да им е
показно ухилено.

Как ми се иска да върна времето
с три години, три месеца и три минути,
за да я погаля отново по косите, а после
нека времето да ме върне напред
с три години, три месеца
и точно три минути.

Само ако знаете
как ми се иска
да не знаете
как ми се
иска...


-