ЩИПКИ

Когато простира,
тя подрежда
щипките
по цвят.

Гледа на света като на гоблен,
който обича да си шие сама.

Сама избира рамката му.
И къде точно да окачи.

Ръцете ѝ те рисуват,
докато прегръщат,
прераждаш се
в ръцете ѝ.

Очите ѝ
са резерват
за изчезващи видове.

В такива очи ти се живее
втори живот поне още век.

С нея си поприпомняш думи,
които не си използвал отдавна.

Измислят ти се нови,
които да влязат
в употреба.

Мести ти се
от град на град,
обикаля ти се на стоп
планетата Земя шест пъти.

Да ви запозная ли?

Не питай къде,
не питай кога.

                  
                Ела с мен,

                              още сега...




-