ЛУМПЕНИАДА

Тя помпа мускули редовно.

По три, а понякога и по
четири пъти седмично.

Обикновено помпа вечер,
след досадно дългия ден.

Сутрин си прави кросче
и се друса с любимия
фреш от моркови.

Мечтае си
за съвършено
оформено дупе.

За дупе, което чупи
челюсти по улиците
и оставя зад гърба си
стадо изплезени езици.

Да спечели орден "Стара планина"
за най-якото и достойно дупе
с принос към историята
на милото отечество.

Знае две и двеста.
Живее на макс.

Движи се
винаги в компании,
но не е компаньонка.

Висока летва е, но ниска на ръст.

Пърха властно с изкуствени мигли,
за да буди у всеки захлас, екстаз.

С едно намигване само
ще върне душата ти
в първи клас.

Токчетата ѝ
се набиват в главата ти
с музика, за която няма ноти.

Забравяш си майчиното мляко,
азбуката и химна на републиката.

Ако можеше, би сменила
и герба на страната
с дупето си.

Ако можеше
би предизвикала
изменения в конституцията.

Би свикала спешно парламента...

В училищата би въвела нов предмет:
"Оформяне на космическо дупе
и подготовка на кадри за
участие в световната
Лумпениада"

Тя не би се излъгала
да прочете и два реда
от книга на Томас Бернхард,
да не говорим за междуредие.

Какво остава да прочете
поне до средата стих
от Фернанду Песоа.

По-скоро би
изпсувала,
ако види
поет.

Видя ли,
това не си ти, не си...




-