БЕЗДАРИЕТО КАТО ДАР

Има книги, които
не бива да докосваш.

Дори с върха на пръстите си.
Заглавието им е подвеждащо.

Разчитат на атрактивна корица,
а са пълни с правописни грешки.

Не пазят нито една любима тайна.

В тях думите като че
страдат от задух.

Погледът ти
свободно се плъзга,
а не се спира по страниците им.

Четеш ги бързо, прескачаш
цели излишни пасажи.

Имаш чувството,
че са пълни с цитати,
за да им паднеш в капана.

Нямат сюжет, имитират нищото.
Рекламират бездарието като дар.

Сигурен съм, че поне веднъж
са ви попадали в ръцете.

И сте издирвали
смисъл между
редовете им.

Напук на
себе си.

Или те вас
алчно са издирвали,
за да изкълват очите ви.

Свободата на мечтите ви
изкуснически да излъжат.

Има такива книги. Има такива хора.

-