БИОЛОГИЯ

До мен в метрото сяда жена,
която ухае неустоимо на самота.

Няма как да видя лицето ѝ.

Започвам да броя
квадратчетата на
панталона ѝ
на каре.

Броя
от около
пет минути.

Внимавам да не сгреша
и да не започна отначало.

Тя прибира телефона в чантата си
със съвършено движение, на което
са способни пръсти, склонни
на непредумишлено
престъпление.

Отваря книга
и започва да чете
за монохибридното
кръстосване при
растенията.

Зачитам се и аз.
С леко стеснение.

Не смея да погледна към лицето ѝ.
И в отражението ѝ на прозореца.

Уханието на самотата ѝ
се впива в кожата ми.

Идва нейната станция.
Затваря страниците.

На кориците пише отчетливо:
"Учебник по биология за 10 клас".

-