ДЕ ДА МОЖЕХ

Де да можех да се укрия
в нечия друга биография.

Да се измъкна тайно
от точно това тяло,
от тази държава,
от този език
свещен на
моите
деди.

Де да можех
да подаря таланта си
на някой случаен минувач.

Без да се срамувам, че се срамувам.

Де да можех да претръпна
от алчно мечтаене
по къдриците ѝ,
по езерата на
очните ѝ
ябълки.

От свободата
да бъда охулван платоник
с охлузвания от поезия по душата
де да можех някак да се освободя.

Да стъпвам здраво по земята
и да не потъвам вдън от свян
и наркотична романтичност.

Де да можех да се сдобря
с този свят на разврат,
тъпи вицове за тъпи,
и да не се стига до
стихотворен
преврат.

Де да можех
да не ѝ изпратя
този стих с мирис
на януарска вечер.

Де да можеше да не го прочете...


-