/откровено за съкровеното/
Чудих се дали да споделя публично недоумението ми, но спонтанно реших днес да го напиша в прав текст. Откровено за съкровеното.
Случва ми се от време на време да си взема от куриерска компания невзети в седмичен срок пратки с мои стихосбирки, поръчани и надписани от мен за конкретен получател. През годините имам поне петдесетина такива книги с посвещения, които са били поръчани от читатели, повечето от тях изразили искреното си възхищение от моята поезия, но така и не попаднали в ръцете им.
Животът плоди непредсказуемост. Понякога има и напълно основателни причини да не успееш да вземеш пратка. Получавал съм и учтиви извинения, разбира се. Както и дръзки и агресивни коментари също. Деликатно е, когато автор лично изпраща своя книга. Ако тя не бъде взета няколко дни, куриерската фирма звъни на пожар по инструкции и те уведомява, че нямат връзка с даден човек и ти отправят дежурна молба да се свържеш, ако имаш възможност, защото в противен случай ще заплатиш такса изпращане и връщане на пратката.
Не всеки е длъжен да се постави на мястото на автор, който с усмивка е надписал своя стихосбирка за читател, който я е поръчал. По празниците дори с удоволствие се нареждам на опашки при куриерите, само и само навреме да долети моя книжна птица и да свие гнездо в нечие читателско сърце. Понякога тичам малко преди да затворят, но съм щастлив, че още утре книгата ми ще прегърне отвътре някого без да се бави... Да засити някого. Да удовлетвори естетическа и емоционална потребност, да излекува или утеши въображение. Съкровено е. Като тайна, която искаш да душепрелееш на някого. И за това знаете само двама.
Ще ви призная и още нещо. Извън всякаква суета и самонадеяност. Напоследък като надписвам с автограф мои стихосбирки имам усещането, че... пиша рецепти за спешно лекуване на души. Тази невидима интимност автор-читател през поезията е уникална и твори доброта, друга форма на социалност, друго мислене за човешкостта, убеден съм.
Споделих всичко това не за да изразя на всеослушание обидата си от невзети и върнати мои книги от недобросъвестни читатели, за които съм платил такси, а за да подскажа поне за минута как се чувствам, когато прибирам вкъщи надписаните си стихосбирки. Книгите за мен са почти като дишащи, живи тела...
Мислех си дори един ден да открия самоиронична изложба - с всички невзети от читателите си "изоставени" книги. А може би друг автор би го направил вместо мен.
Вдъхновени дни ви желая! И благодаря, че продължавате ненаситно да се вълнувате от силата /или безсилието/ на поезията в свят на свирепа консуматорщина, сръчна посредственост и небивало всеядство.
-
