СКОК В НЕБЕТО

Не разбираш ли, че
всичко може да ме вдъхнови.

Мравка. Локва. Сянка на човек.
Полусянка на мисъл, прегръдка.

Безобидна мигла върху бузата ти,
която темерут няма да забележи.

То е като да напишеш стих
за изгрева или залеза,
без да ги познаваш
лично, очи в очи.

Като да си на ти
с всичкостта на живота
и да вдишваш влюбчиво
нюансите му през поезията.

То е като да броя къдриците ти наум,
а ти така и никога да не ги преброя.

То е отвъд атрактивни дестинации
и дистанции на душата ти с другите.

То е като да се рестартираш
през поезията на дъното
на това стихотворение.

А аз да лазя
вместо теб
по дъното
на дните.

То е да бъда до теб,
когато тялото ти е изгубено
сред другите тела самонадеяни.

То е стихобънджи скок в небето.
Готова ли си? Едно, две, три...




-