НЕУДОБНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Поезия е, когато
държавата се разпада по шевовете,
мутри под прикритие от високите етажи
плюят върху лицето на общественото тяло,
върху биографията на народа и предците си,
безобразничат, бездарничат, кръвожадничат,
трият с мръсни пръсти национална памет,
ритат здраво по слабините родината си,
гаврят се с бъдещето на новородените,
присмиват се на учени, поети, актьори,
художници, музиканти, танцьори,
и на една шепа изчезващи
видове журналисти
присмиват се,

а аз едва връзвам двата края
на това стихотворение, което диша
напук на хранопроводите на ключови постове
в икономиката, бизнеса, политиката и културата,

за да изпрося от себе си няколко думи
за тишината около тайната

на твоята усмивка...


-