КОСИ КАТО СТРАНИЦИ НА КНИГА

Разлистват ми се
косите ти като страниците на книга,
забравена на мястото до мен в метрото.

Чете ми се. Хищно. В теб. С плахи пръсти.

Алчно ми е за всяко твое междуредие,
в което могат да се вкопчат очите ми,
докато пътувам от себе си към
себе си в присъствието
на хора, които
се правят
на хора.

И да не си помислиш сега,
че съм нещо повече от затънтен тътен,
вечният пътник без продупчено билетче,
който така и никога не си плаща глобата,
игра на думи да не си помислиш, че съм.

-