РЕКАТА НА УМА

И да не си помислиш сега,
че драпам със зъби и нокти,
за да се добера до мириса
на безкрайното ти тяло,
което срещнах, докато
слизаше по стълбите
с походка, която
не запомних,

като фокусник
да имплантирам
сърцето си в твоето,

или да те отегча до смърт
с някое скучно стихотворение,
което да забравиш още от утре,

да не си помислиш сега, че ми се
ще да се въртя около твоето кутре,

аз просто те скицирам набързо,
защото нямам време в излишък,

скицирам те с пръсти
върху спокойната
река на ума ти,

като самоук
художник...

-