ГАДЕНЕ

Гади ми се от държава, която
не може да се бръкне в джоба,
за да пренесе тленните останки
на знаков поет от моето поколение,
отишъл си твърде рано в Америка,
а близки и познати приятели
сърцато събират пари
с поетично четене
и продажба на
негови книги.

Гади ми се от самата мисъл
за самотата на тленните останки,
която едва ли би минала през ума
на някое овластено туловище
с образцов хранопровод,
с полусянка на душа.

Гади ми се от смътната мисъл,
че нито едно политическо животно
няма да прочете и един негов стих,
но знае наизуст менюто за деня,
и все не му стига чинията,
и все му се плюска
допълнително.

Гади ми се, че няма гаранционен фонд
за пренасяне на тленните останки
на поетите ни извън пределите
на страната на мутрите,
неуките и темерутите,
които никнат като
упорити бурени
в бурно време
на бездарно
и саможиво,
хитруващо
на дребно,
калпаво
племе.

Гади ми се
от държава, която
би инвестирала по-скоро
в гадатели с импулсни телефони,
за да източи и последните стотинки
на изгубилите надеждата и вярата
безнадеждници и неверници,
отколкото в превод на поети
на всичките езици
на планетата.

Гади ми се,
че държавата е в лапите
на скучни и лаещи безпросветни,
които глозгат кокала на историята
като за последно, като за последно.

Гади ми се, че ти се гади
от това стихотворение,
но да си премълча
би било углавно
престъпление.


-