ДО МЕН В МЕТРОТО

Навеждам се леко,
за да видя какво чете
жената до мен в метрото.

Любопитството обича да ме яде,
ако не успея да видя дума
от заглавието или автора.

Или да прочета
поне едно изречение
от отворената страница,
според зреенето на
зрението ми.

Любопитството е нетърпимо,
реже на ситно, дълбае, без звук.

Да разбера заглавието на книгата
на жената, която седи до мен,
е като да разбера пин кода
за влизане в нечия душа.

Една разтворена книга,
а събужда толкова много
дремещи престъпници наоколо.

-