НАУЧИХ СЕ ДА ТЕ НЯМА

Някои си отиват заради
една нищо и никаква
забравена цигара
в леглото.

Не е невъзможно
поети да се задушават
от неизгасено навреме
самотно стихотворение.

Не съм пушач,
но се говори,
че съм поет.

Пиша ти, докато
градът се протяга,
размърдва, прозява.

Събудих се преди малко,
целият треперещ от студ.

Научих се да те няма.

Важното е, че съм
все още жив,
стихожив
по теб...

Не било срамно.

-