КАПУЧИНО

Всяка сутрин
тя отпива със сламка
от любимото си капучино,
докато аз ям топъл геврек
и я наблюдавам отстрани.

Следя внимателно
как капучиното
има честта
да похити
тялото ѝ.

Опитвам
да запомня
всяко засмукване,
всяко вмъкване на
топлата течност
през устните ѝ.

Броя глътките.
Водя си записки.

Имам вече няколко тефтера,
но не казвам на никого.

Никой не трябва
и да научава.

Подозирам,
че съм от малкото
жители на планетата,
които го правят усърдно.

Паметник на сламката
на централен площад
бих издигнал
един ден.

Уютно място
за светли поклони.

Не ми се сърдете, че
така и не я попитах как е името ѝ.

-