неделя, 17 ноември 2019 г.

СТИХОДИЛЪР



Не аз нося вината,
че без да искам
се превърнах
в стиходилър.

Винете нея.

Усмивката ѝ на утро.
Очите ѝ на свенливо врабче.

Паразитните ѝ думи, които
жадно засмукваха моите.

Винете походката ѝ,
в която отсъства
каквато и да е
банална
похот.

Винете
дългите ѝ коси,
които постоянно
връзваше и тормозеше
с очертанията на лицето си.

Винете гладната плахост
на тънките ѝ ръце,
които са готови
да прегърнат,
ако знаеш
пин кода

за входната врата на дните ѝ...


-