неделя, 17 ноември 2019 г.
СТИХОДИЛЪР
Не аз нося вината,
че без да искам
се превърнах
в стиходилър.
Винете нея.
Усмивката ѝ на утро.
Очите ѝ на свенливо врабче.
Паразитните ѝ думи, които
жадно засмукваха моите.
Винете походката ѝ,
в която отсъства
каквато и да е
банална
похот.
Винете
дългите ѝ коси,
които постоянно
връзваше и тормозеше
с очертанията на лицето си.
Винете гладната плахост
на тънките ѝ ръце,
които са готови
да прегърнат,
ако знаеш
пин кода
за входната врата на дните ѝ...
-